Легенда за караконджула и страхът от тъмното

С настъпването на студа и ранния мрак някак естествено ни се приисква да се съберем на топло и да си разказваме истории. Този сезон винаги събужда интереса към митологията и нейните по-тъмни страни – не само сред старите разказвачи, но и в съвременните създатели на съдържание. Докато гледах видео на Let’s Talk Religion за произхода на таласъма, попаднах на неочаквано припокриване между една арабска легенда и история, която баба ми разказваше, когато бях малка. Както често става с преданията, тази история може и да не се е случила точно така, но аз я помня по следния начин:

Баба ми е от село около Елхово. В областта се намират множество по-малки селца, съградени около водоизточници и малки мостове свързват пътищата между тях. Горите са гъсти и непроходими и пътниците са внимателни да не замръкнат в тях.

Прабаба ми разказавала как брат ѝ ходил от тяхното село Войника до Стефан Караджово за да мели брашно в мелницата там. Обикновено се прибирал още преди залез. Този път обаче, имало много хора или забавяне в работата на мелницата, не се знае, но още преди да тръгне наобратно започнало да се мръква. Натоварил най-после чувалите с брашно върху колата с воловете и тръгнал да се прибира. Мелничарят го предупредил, а и той сам знаел, че не е добра идея да пътува вечер, защото всякакви тъмни сили бродели наоколо (в покрайнината и до днес има местност наречена Самодивско свърталище). Въпреки това, прачичо ми, бързал и тръгнал наобратно за вкъщи. 

Отдалечил се от мелницата доста, когато изведнъж пред колата изскочила черна овца. Къщи наоколо нямало, сезона за паша привършил и стадо не се виждало, та прачичо ми решил, че късмета му се е усмихнал, въпреки че е закъснял с брашното. Решил да натовари и овцата в каруцата при чувалите  и така да се прибере вкъщи с придобивката.

Пътувал така известно време, започнало да става студено и гъста мъгла да се спуска около него. Най-после стигнал до моста малко преди селото. Тръгнал да се изкачва с каруцата по него, но видял под светлината на фенера, че воловете се потят все повече, в студа парата от ноздрите им се виждала като облаци и те пъшкали сякаш носят нещо много тежко. Това не било обичайно за младите силни животни. Още повече, винаги минавал по този път без подобни проблеми. 

Решил да провери чувалите и се обърнал, но видял, че овцата я няма. На нейно място, в края на каруцата, с гръб към него седяла жена в черно и предяла. Прачичо ми си плюл в пазвата два пъти, прекръстил се три и лека полека забавил хода на уморените волове докато не спрат. Нямало съмнение, че това може да е само караконджул. Не искал да вкарва такова същество в селото и не искал да го доближава, затова решил да изчака да пропеят първи петли. Докато чакал не отделял очи от жената в черно, която продължавала все така мълчаливо да си върти хурката. 

Най-после мъглата започнала да се разнася и започнало да се съмва и петлите се чули да кукуригат от селото. В същия миг жената изпищяла адски, хвърлила се от каручката и се превърнала в тъмно кълбо като от вълна и се изпарила. Така прачичо ми влязъл в селото, придружаван само от воловете, които пак тръгнали с леки стъпки към къщата на прабаба.

Думата ghoul (таласъм) идва от арабското ghal “да убия”. В историите от исляма се среща като опасно същество, което обитава изоставените места в пустинята и напада самотните пътници, особено през нощта. За характеристиките на ghoul-a можем да погледнем назад във времето, дори в предислямска Арабия. Най-често ghoul-a е част от семейството на джина в литературата, но не всички източници могат да го потвърдят. Няма консенсус между източниците в това как изглежда ghoul-a. Докато едни потвърждават че това е мъжкият джин, други древни арабски изследователи твърдят, че ghoul-a e специфично женско същество.

Извори споменати от автора на Чудесата на сътворението, важна работа в космологията на древния арабски свят създадена през 13-ти век, сочат, че таласъмът e странно, деформирано същество, което броди самотно. То търси празни и отдалечени места и може да приема формата както на човек, така и на животно. Тези същества се явяват на тези, които пътуват сами пез нощта или при моменти на уединение или самота. Те могат да заблудят човек, че също са пътешественици и да ги отдалечат от пътя.

В предислямския период откриваме интересна история за известния поет Ta’аббата Шарран. Тази история е и историята, която много ми напомни на тази на баба ми. Историята за него намираме в Книгата на Песните. Името му значи “този, който носи зло подмишница” една от историите, които разказват как е получил това си название е свързана с ghoul-a. Ето и историята:

Докато поетът се разхожда из пустинята вижда самотен овен и решава да го вземе към вкъщи, защото е предположил че е избягал от неговото стадо. Докато го носи подмишница осъзнава, че овенът става все по-тежък и по-тежък. Когато стига до селото си овенът толкова му натежава, че го пуска на земята. Тогава осъзнава, че е таласъм или гуул и един от неговите съселяни го попитали какво е това, те му дават наименованието “този, който носи злото под мишница”. Съществото е убито от поета с един удар на сабята.

При по-нататъшна проверка установих, че част от детайлите в историята, както я помнех от баба ми, не съвпадат напълно с нейния вариант на историята. Реших обаче да я запазя така, както я е съхранила паметта ми – като пример за това как фолклорът и личните истории често се преплитат. Що се отнася до образа на караконджула, той безспорно споделя някои общи черти с арабския ghoul – и двете същества дебнат самотните пътници, появяват се в тъмното и се хранят от страха на човека. И все пак, те не са едно и също.

Може би затова тези истории са се запазили. Макар съществата в тях да се различават по име и облик, страхът е един и същ. Страхът да пътуваш сам. Да се изгубиш в мрака, където нищо не е това, което изглежда. И може би именно този страх, дълбоко човешки и винаги актуален, е това, което кара и караконджула, и ghoul-a да продължават да живеят – в митовете, в разказите край огъня и в спомените, които предаваме нататък.

Източници:

• Баба ми.

• Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. Том 1 от Избрани произведения. София: Наука и изкуство, 1981. (Фототипно издание: БАН, 1994).

• Стойнев, Анани (съставител). Българска митология. Енциклопедичен речник. София: Издателство 7М + Логис, 1994.

• Al-Rawi, Ahmed. “The Mythical Ghoul in Arabic Culture.” University of California, 2009.

• Henninger, Joseph. “Beliefs in Spirits among the Pre-Islamic Arabs.” In Magic and Divination in Early Islam, edited by Emile Savage-Smith. Ashgate Publishing Company, 2004.

• Filip Holm. Arabic Folklore’s Most Terrifying Creature: The Ghoul [видео]. YouTube.

Снимка: Река Велека, природен резерват в Странджа. Автор: Свилен Енев (2007), използвана с признание на авторството.