Есенният салон на изкуствата 2025 във Варна започна с изложба на Любен Стоев в градската художествена галерия. Оригинал и отпечатък представя цялостен поглед върху творчеството на художника и това, което оставя той в наследство.
Изложбата включва и прожекция на документалния филм „Моят чичо Любен“. Продукцията показва художника през разказа на племенника му Рей ван Цешау (фронтмен на FREUNDE DER ITALIENISCHEN OPER). В него той разказва историята на оставеното наследство от апартамент, картини и истории. Филмът получава наградата „Златен ритон“ за режисура през 2023. Режисьорите Никола Бошнаков и Джеки Стоев, и операторът Антони Стоев не само присъстваха на събитието, но активно допринесоха гостите на изложбата да видят творенията в пълната им светлина.
Както Никола Бошнаков каза, като не само режисьор на филма, но и своеобразен куратор на изложбата, пространството на третия етаж на галерията е подходящо да представи различните аспекти на творчеството на Любен Стоев в отделни тематични композиции. След прожекцията на филма, Бошнаков ни разведе из залата, докато ни разказваше за творбите от изложбата.
Идеята на събраните творби е да постави на преден план връзката между оригинала (дървените матрици и арт инсталациите) и отпечатъка (ксилографиите, графиките, фотографиите). Може би това се вижда и в оригинала – автора и отпечатъка, който е оставил – неговото наследство.
Бошнаков открои композиция от четири дървени дъски, ситуирана срещу стълбите, за да „атакува директно“ зрителя. В нея авторът демонстрира педантизъм, работохолизъм и обсебеност от детайла. Дъските са двустранни: на обратната страна има други, дори „компрометиращи“ работи – от „борба за мир в третия свят“ до по-интимни сюжети.
Във втората композиция бяхме пренесени в апартамента на художника, който малко преди това видяхме как изчезва. Елементи от жилището като старата дограма възстановяват фрагменти от личната среда на Стоев.
В отделен сегмент Бошнаков показва „колекция от сувенири“ – картини на маски, дребни предмети, „пейзажно бунгало“ – като метафора за пътуващ човек, който носи следи от чужди светове.
Стоев работи с достъпното. Тази непретенциозност към материалите води и до „амортизиране“ при пренасянето на творбите и инсталациите, но за Бошнаков това е част от жизнения цикъл на творбите: изкуство, което се „възстановява“ в движение.
Бошнаков отдели внимание на инсталацията „Шефът“, вдъхновена от типажа на университетски началник – „днешния шеф“. Сценографията включвала масичка и обувки на Джеки Стоев. Именно тази работа изненадващо е откупена в Загреб – „барабар с масичката и обувките“.
Цикълът „Пазарно стопанство”, вдъхновен от пазара „Красно село“, е включвал 30–40 работи, предимно инсталации. Част от тях са запазени в Германия, други вече не съществуват. „Най-пълният“ вид на цикъла, подчерта Бошнаков, остава във видеоматериалите.
Бошнаков обърна внимание и на емблематичните творби в изложбата. Работата „Блок 202“ е мащабна инсталация на панелния блок, в който Любен Стоев е живял. Творбата носи усещането за градската среда на късния социализъм – дългите фасади, еднотипните прозорци, всекидневието, което художникът умее да превръща в образ и символ.
До нея се намира и серията „Аутсайдери“ (1992). В тях е представен цикъл от инсталации, в които Стоев наблюдава отхвърлените от обществото хора. Тук са включени графики жените в русенската психиатрична клиника, бабички, ползвателите на социалната кухня.
Художникът акцентира с детайли – например цветното пране на балкона.То никога не е било толкова цветно реално, но е добавено съзнателно, за да „оживи“ сцената и да внесе контраст в монотонния градски пейзаж.
Стоев има „особена страст“ към Индия, към която се е връщал многократно. По повод 40-годишнината на катедра „Индология“ СУ е направена изложба в две зали само с индийските му творби. В композициите става ясно колко жанрово разностранен е той – типография, различни отпечатъци, рисунки и живопис.
Освен Индия в изложбата са включени и по-ранни творби от Тайлант и Африка. Настоящата експозиция, подредена на „клетки“, целенасочено обхваща различните сегменти от творчеството му – пътуванията, града, инсталациите – за да се види цялата му амплитуда.
Изложбата е отворена за посетители до 18-ти ноември на третия етаж на Градска художествена галерия Варна. Филмът “Моят чичо Любен” може да видим по всяко време в платформата 7arts.
