Къща музей на Георги Велчев – история, творчество и експозиция
На 18 ноември отбелязваме рождението на Георги Велчев (1891–1955) – един от най-значимите български художници на ХХ век, новатор в ранния български модернизъм, майстор на морския пейзаж. Роден във Варна, той посвещава живота си на изкуството, пътуването и търсенето на нови образи, светлина и духовни измерения в живописта.
Днес неговото творчество е съхранено и представено в Художествен музей „Георги Велчев“, разположен в родната му къща във Варна. Макар да се намира недалеч от централната част на града, сградата е сгушена в тесните улички около сградата на стоматологията, което често я прави лесна за пропускане. Именно тази скромна локация придава на музея особен чар – чувството, че попадаш на скрито артистично място, запазило духа на художника.
Дарена през 1961 г. от семейството на Велчев, къщата се превръща в жив културен център, пазещ най-пълната колекция от негови произведения. Музеят съхранява над 230 творби – от ранните импресионистични платна и европейските му периоди в Париж, Мюнхен и Бремен, до зрелите морски пейзажи от 30–40-те години.
След цялостното обновяване през 90-те години, осъществено от изкуствоведа Румен Серафимов, музейната експозиция придобива нова концепция, която разкрива Георги Велчев като европейски творец. Посетителите могат да проследят художествения му път – от обучението му при Мърквичка и Стефан Иванов, през влиянието на набистите и Пиер Бонар, до пътуванията му в Америка, Канада, Хавай, Австралия и Китай.
Картините на Георги Велчев – път през света и навътре в човека
Музеят съхранява над 230 творби, проследяващи цялото художествено развитие на художника. Те разкриват не само впечатленията от неговите многобройни пътувания из Европа, Америка и Азия, но и постоянния му стремеж към съвършената хармония между светлина, форма и настроение.
Ранни творби – 1913–1920
Ранният период на Велчев се отличава с импресионистични влияния, свободна мазка и лирична светлина. В много от тези картини се прокрадва и символистична атмосфера – приглушени тонове, фигури и силуети, които като че ли излъчват вътрешен смисъл.
Париж – 1920–1922
Сред най-впечатляващите произведения в музея са гвашовете и маслените картини от престоя му в Париж. Те носят духа на набистите и стилистиката на Пиер Бонар – фини поантили, пастелни палитри и пластични, нежни композиции. Това е период на естетическа зрелост, интимност и модерно европейско усещане.
Германия – планини, градове, експресия
Творбите, създадени в Мюнхен, Берлин и Бремен, разкриват по-ярки контрасти, по-плътна мазка и смел експресивен жест. Тук се усеща динамиката на Германия от 20-те години и впечатленията му от Тиролските планини – величествени, сурови, внушителни.
Америка – 1924–1931
В американските картини Велчев среща нов свят – широки пространства, пристанища, небостъргачи, океански светлини. Ню Йорк, Сан Франциско, Маями, Канада и Хавай оставят ярък отпечатък в творбите му. В тях се срещат модерният дух на Америка и неговото собствено поетично усещане за пространство и светлина.
Морските пейзажи на Велчев
Най-силното присъствие в музея са неговите морета – платна, които са емблематични за българската живопис. Георги Велчев рисува срещата между човека и природата. Чувството за масивната скала, за прозрачната пяна, за тежкия облак е толкова сетивно, че зрителят почти усеща соления въздух.
Сложните цветови хармонии, от сиви нюанси до бурни зелени и ултрамаринови тонове, показват зрял и свободен художник, овладял не само техниката, но и умението да внушава настроение, вътрешно състояние и дълбочина.
За художника Георги Велчев
Георги Велчев е роден на 18 ноември 1891 г. във Варна. От 1910 до 1920 г. учи живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при Иван Мърквичка и Стефан Иванов, с прекъсвания по време на Първата световна война.
През 1920–1922 г. живее и работи в Париж, където попива влиянието на модерните европейски течения. Следва период в Германия, а от 1924 до 1931 г. пребивава в САЩ, където прави осем самостоятелни изложби и пътува до Канада, Хавай и различни щати.
Завръща се окончателно в България през 1931 г. и живее във Варна до края на живота си. Създава едни от най-силните морски пейзажи в българската живопис, както и множество градски и селски мотиви, портрети и композиции.
Умира на 16 април 1955 г., оставяйки богато и разнообразно художествено наследство, което днес се пази в музеят „Георги Велчев“.
Къща музей на Георги Велчев днес
Като филиал на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“, музеят организира ежемесечни изложби, образователни инициативи, творчески събития и международни проекти, чрез които представя българското изкуство по света.
Снимки: Къща музей на Георги Велчев