На 3 октомври в бар Бехемот се състоя изложбата на Емил Димов. Самоукият художник представи живописни картини, вдъхновени от природата. Макар птици и насекоми да заемат основната част от платното, ние сме приканени да се задълбочим в символизма. За това допринасят и любезно поднесените размишления на писателя Койно Койнов към всяко от 25-те платна. Зад всяка от тях се крие нещо повече… както самият Димов казва: малко философия, сюрреализъм и съспенс.
В картините на Димов линията и цветът са изчистени. Двуизмерните изображения намекват за нещо повече – те ни приканват да помислим какво стои зад цвета и формата. Защо виждаме точно това?
Например „Царственост“ противопоставя свободата и властта чрез образа на две птици – едната носеща корона. Символът на полета, превърнат в институционален знак, поставя въпроси за природата на властта и за цената на отговорността. Може ли душата да лети свободно, ако короната на властта тежи толкова? Освен това какво различава двете птици една от друга, освен перспективата, ако изключим регалиите?
В „Симбиоза“ същата птица се появява отново, но вече като пазител на потенциала – в човката си тя държи гъсеница, метафора за преобразяването и метаморфозата. Дали ще позволим на потенциала да се превърне в пеперуда? Или ще останем в безопасността на познатото? Тези въпроси са същината на творчеството на Емил Димов – те не дават отговори, а отварят пространство за размисъл.
В други картини човекът се появява като сянка в природата, както в „Диви шарани“, понякога с различим образ, друг път като буквален знак извън платното – като стръвта в „Стръв“ или „Изкуственото езеро“.
В картините на Димов може да се улови и тънък, понякога малко сатиричен хумор. Явен пример за това за мен „изскача“ от произведението „Вечерните новини“. В него зелен скакалец изглежда яде разкъсан вестник, но му липсва един основен насекомски атрибут – антените. Този на пръв поглед дребен детайл носи силно символично значение – без антените си насекомото губи основния си инструмент за ориентация и възприятие на света.
Така авторът сякаш коментира съвременния човек, който ежедневно „поглъща“ новинарския поток, но често остава откъснат от реалността и без способността самостоятелно да се ориентира в нея. Цветята около главата на скакалеца – живи и органични – контрастират с изрезките от вестници и подсилват темата за напрежението между природното, интуитивното знание и информацията, получена от вторични източници.
Димов ни подтиква да се запитаме: колко от нашите възприятия са наистина наши и колко са резултат от „заглавията“, които избираме да четем? И не се ли превръщаме, подобно на скакалеца, в същества, които търсят смисъл, но са изгубили собствените си антени?
В крайна сметка изложбата на Емил Димов не се стреми да даде готови отговори, а да ни накара да задаваме по-добри въпроси. Тя е покана да надникнем отвъд очевидното, да се вгледаме в символите и да се потопим в съня, където изкуството не просто се гледа, а се преживява.
Освен с живописта, авторът изразява себе си и чрез работа с дърво. Той се занимава с дърворезба и създаване на мебели, като подхожда към материала със същата чувствителност към форма, символ и детайл, каквато виждаме и в картините му.
Изображения в текста: Emil Dimov Art
Instagram страница: @emildimovart